Илина Начева е PR мениджър на Софийската коучинг съпорт група, която проведе първото си събитие в началото на февруари. Разговаряме за новата професионална общност и проблемите пред коучовете.

Визитка Илина Начева е социален психолог с професионален опит в областта на PR и развитие на човешките ресурси. В момента е треньор на търговски екипи и мениджмънт в международна финансова институция, развива и собствена консултантска практика в Two Partners. Завършила е магистратура по Социална и юридическа психология в Софийския университет, има докторска степен в областта на политическия имидж. Специализирала е експериментална социална психология в Кардифския университет. Сертифициран треньор по групово-динамичен тренинг и организационно поведение. Завършила е сертификационна програма за коучинг умения на „Ноубъл Mанхатан коучинг“.

Г-жо Начева, как се роди идеята за създаването на Коучинг съпорт групата в София?

Коучингът е много ефективен подход за развиване на силните страни на личността. Той печели все повече привърженици, тъй като е различен от традиционните „инструменти“, които познаваме – консултиране, терапия, обучение.

Коучингът е средство, което подпомага човек сам да открие своя път за развитие и промяна. В този процес коучът е партньор, а не наставник. Затова основната мисия на Коучинг съпорт групата в София е да направи коучинга достъпен и познат за по-широка публика.

С какво основно ще се занимава организацията?

Софийската група е създадена по модела на подобни общества в други градове. Стремежът ни е да обединим практикуващите коучинг, независимо от това, коя е тяхната сертифицираща организация, институт или университет.

Планираме да организираме сбирки на професионалната общност всяка първа сряда от месеца. Началото беше поставено преди броени дни и премина изключително окуражаващо. Каним всички заинтересовани да ни посетят на следващата сбирка, която сме планирали за 5-ти март.

Какъв вид обучения и партньорство ще предлагате на своите членове?

Членството в общността осигурява достъп до цял цикъл от качествени семинари, свързани с професията. През март колегите и гостите ни ще могат да присъстват на много интересна лекция на психолога Еленко Ангелов. Поканили сме експерти в областта на бизнес медиацията, креативното мислене, личната харизма, невролигвистичното програмиране.

Сбирките ни ще имат и практическа част за обмяна опит – между хора, които се обучават в коучинг, или между практикуващи, които искат да проведат сесии със свои колеги, за да получат обратна връзка за качеството на работата си. По този начин ще можем да развиваме и подобряваме професионалната услуга като цяло.

Не е задължително да си член на общността, за да посетиш наша сбирка. Вратите ни са отворени за всички желаещи да се запознаят с коучинг.

Как изглежда професията на коуча в България? С какво основно се занимават те, в кои сфери ще ги срещнем най-често?

В България има много добри професионалисти в областта – хора, с голям потенциал, опит, дори международни отличия. Но като цяло трябва да признаем, че все още професията не е достатъчно популярна. Тепърва ще получава полагащото й се внимание.

Ако направим сравнение със ситуацията в САЩ, Западна Европа и Азия, там подходът е много оценен и е намерил редица приложения в различни сфери – тенденцията вече е коучът да е тесен специалист. Например, има коучинг екперти по облекло или подбор на цветове.

В България този процес е все още в началото си, но като цяло може да се каже, че се работи в две по-общи направления – житейски коучинг (по теми, свързани с личността и житейски казуси) и коучинг в сферата на бизнеса. Голяма част от практикуващите коучинг работят в областта на организационното развитие и човешките ресурси. Можете да ни откриете най-вече в консултантския бизнес.

Пред какви проблеми са изправени най-често коучовете в България?

Един от проблемите е липсата на познание за услугата, но е наша отговорност и привилегия да променим това. Другият казус е свързан с липсата на общоприети стандарти – етични и професионални. Това носи риск от компрометиране на професията. Недобрите търговски практики също са явление, което общността тепърва ще преодолява.

За намирането на решения по тези проблеми са необходими две неща като начало – да имаме контакт помежду си и да имаме по-голямо доверие от страна бизнеса и широката общественост. Всички знаем, че доверието се изгражда постепенно. Надяваме се на Коучинг съпорт групата в София да подпомогне този процес.

Можете ли да кажете колко са хората, които се занимават с това?

Едва ли някой разполага с точни данни за броя на хората, които практикуват коучинг към момента в България. Вероятно в рамките на няколко стотин, не повече. Можем да кажем, че професията все още е бутикова. Обикновено услугите, които се предлагат, са под формата на индивидуални сесии. Желателно е да са планирани като по-продължителен цикъл, за да има реален ефект от работата на коуча. Целта и темата се определят от клиента.

Кои са най-разпространените и погрешни представи у нас за тази професия?

Често има очаквания, че коучът ще консултира, ще дава съвети и рецепти, дори ще бъде директивен наставник. Може би това са асоциации, свързани с прототипа на професията ни – треньорството в спорта.

Разкажете повече за образованието на коучовете – с какви дипломи и сертификати са българските ви колеги?

Наличието на сертификат означава, че конкретният човек е преминал през обучителна програма, имал е определена практика и е покрил базисни изисквания, свързани с основни компетенции за професията.

В България има представители на няколко сертифициращи организации, които предлагат програми на различни нива, с акредитация от различни акредитиращи тела, като Британския институт по лидерство и мениджмънт, Международния институт по коучинг и менторство, Данубиус университи, Международната коуч федерация и други.

Какъв е вашият съвет към мениджърите – как най-правилно да изберат коуч, за какво да питат предварително, как най-обективно да преценят, че поисканото заплащане е релевантно на предоставената услуга?

Личното ми впечатление е, че най-ефективният подход е да се започне от голямата картина – какви са целите на мениджъра и каква е реалната ситуация в екипа му. Често външен консултант може да подпомогне изясняването на нещата, така че да се стигне до реалните предизвикателства и потребности на бизнеса, и да се изработи цялостна програма за развитие.

В коучинга „работата на парче“ може да води до резултати и дори да е много удовлетворяваща за клиента (получателя на услугата), но ако говорим за мениджърски цели, нека коучингът бъде вплетен в по-глобална и дългосрочна картина. Ако мениджърът знае точно за какво ще използва коучинга, то изборът на коуч става по-лесен, тъй като ще разполага с определен профил.

Договарянето в предварителната фаза трябва да включва обяснение както на потенциалните ползи, така и на потенциалните рискове от използването на коучинг на работното място. Важно е да има ясно поемане на отговорностите в процеса.

Темите за дискретност и коректност би следвало да са сред водещите за един коуч. По отношение на заплащането няма единни правила, но е стандартна практика да се договаря предварително. Ако някой има съмнения в релевантността на цената, би могъл да направи сравнение със сходни услуги.