А коуч (coach) на английски не означаваше ли автобус?!

Може би ви се е случвало да попаднете от едната страна на подобен разговор. Може би и в двата случая сте се почувствали еднакво объркани накрая. На мен лично, объркването ми се разсея след година и половина четене на учебници.

Сценарий 1:

Какво точно е това коучингът?

Значи си нещо като футболен коуч или баскетболен коуч?

Не съм сигурен, че разбрах. Какво точно правиш?

Значи е нещо като терапия?

Консултиране?

Ясно, разбрах. Между другото, коуч (coach) на английски не означаваше ли автобус?

Сценарий 2:

Колко време отнема този коучинг процес?

И как ще  бъде това от полза за бизнеса ми?

Да, но ми го дай в цифри. Какво ще бъде процентното увеличение на приходите в края на тримесечието?

Човешкият мозък е така устроен, че работи на база ‚асоциации‘. Стъпвайки на преживявания, знания и опит от миналото, правим оценка на рисковете от настоящето. В този смисъл, умът ни представлява най-мощният компютър на планетата за изчисляване на възможности и опасности, както и за класифициране на информация за целите на по-горните. Това е и едно от най-любимите ни ‚хобита‘ – да категоризираме.

Ако разполагаме с продукт, който не можем да сложим в буркан с надпис “сладко от ягоди”, “люти чушки”, “захар”, то тогава определено трябва да опитаме с “вид сладко от ягоди”, “нещо като люти чушки” и “прилича на захар”. След това се успокояваме и се връщаме обратно към нормалния си живот. Защото, да си го кажем направо, на кого му пука, че „прилича на захар“, всъщност представлява кристална гурме сол от пустинята Калахари.

Механизмът за правене на подобен вид оценки е автоматичен. Той е част от системата ни за оцеляване и зад нуждата ни от рамки, стоят  невробиологични причини, които са ни съхранили като вид в продължение на хиляди години. Какво обаче ни отнема този механизъм? Ако на индианците през XV век е отнел възможността да видят корабите на Колумб, от какво ни лишава в момента?

Животът изобилства от аспекти. Често можем да чуем, че човек би могъл да потърси подкрепата на коуч във връзка с теми като кариера, професионално представяне, управление на времето, взаимоотношения, начин на живот, здраве, хранене, промяна и т.н. И тук възниква въпросът: А ти в коя от тези области си експерт, че да ми кажеш как да го направя аз?

Отговорът е: В никоя.

И това е отговорът в най-добрия случай. Защото не аз съм експертът в твоя живот, а ти. Това, което аз мога да подобря е представянето ти. Това, в което аз съм експерт е свързването с ресурсите за това по-добро представяне.

„Не съм сигурен, че разбрах. Какво точно правиш?“

Да използваме спортната аналогия. Диего Марадона е считан за най-великият футболист на всички времена. По-късно, когато става треньор (coach), поверените му отборите записват загуби на срещи и загуби на точки в шампионати. Как е възможно, ако е най-великият?

В същото време треньорът на Рафаел Надал, Тони Надал играе тенис на маса, аматьорски тенис на корт и е учил история. Той със сигурност не може да играе тенис и на половина толкова добре като него. Въпреки това, успява да създаде шампион с 14 титли от Големия шлем и Олимпийски златен медал. За тези му постижения, Антонио Надал е сочен за един от най-добрите треньорите на всички времена. Как е възможно, след като не може да играе тенис? Ето как. Той самият казва: “Само защото си добър в удрянето на тенис топка с ракета, това не те прави по-добър или по-лош от никой друг.” Рафаел Надал е трениран в най-лошите възможни условия с топки и ракети, в ужасно състояние, за да научи, че не кордажа и топките печелят играта, а отношението и дисциплината.

Всеки баскетболист може да стреля с топката като по учебник. Някои обаче, отбелязват точка, а други не. Това е изкуството на коучинга – да отбележиш. И сферата на представяне няма значение.

А не могат ли за това да помогнат книгите за самопомощ?

Да, биха могли. Въпросът е следваме ли 100% това, което пише в тях или го следваме една седмица и се отказваме. Или започваме от понеделник. Или нямаме време. Или от толкова понеделници го почваме, че вече не помним какво пишеше в книгата. А изобщо начинът описан в книгата, нашият ли е?

А историите на тези, които вече са го направили?

Да, биха могли. Те могат да бъдат източник на нестихващо вдъхновение. Но, колко пъти прочетохте книга със заглавие „Великата история на човека Х, който постигна това, което искаше, правейки copy-paste на ежедневието на Хенри Форд, Ейбрахам Линкълн, Стив Джобс, Ричърд Брансън, Били Джийн Кинг, Махатма Ганди“. Колко книги има издадени с анализи на това, как точно са го направили и чували ли сте за някой, който го е повторил. Аз не.

Защото има един начин за постигане на успех и той е нашият начин. Защото в живота на всеки има обстоятелства, които никога не са били и нкога няма да бъдат същите, като тези в живота на някой друг. Може да следваме посоката на някого, който ни вдъхновява. Може да се стремим към мащаба на неговия успех. Може да се поучим от грешките му. Но ако визията и оперативните цели, не стъпват здраво на нашите собствени вярвания, ценности и таланти, по-добре да не измъчваме себе си, само ще се разочароваме. И не защото не сме способни, а защото никой начин няма да проработи за нас, освен нашият собствен.

Казват, че коучингът е за успешните хора. Аз казвам, че коучингът е за всеки, който иска да бъде успешен, защото успехът е заложен в човешката природа, стига да не вървим срещу нея.

Често пъти дори не искаме да създаваме империи или да се освобождаваме от такива, или да се борим за равенството между половете. Искаме да имаме здрави отношения, да се оправим с 24 часа които не стигат, да свалим някой и друг килограм, да се представим успешно на срещата, да сме по-уверени или просто да можем да спим. Това са ежедневните успехи в нашият живот. Къде другаде има повече смисъл да се представяме успешно?

Автор: Десислава Виденова
Оперативен директор – София КСГ