Хората рядко осъзнаваме факта, че сме осъдителни по природа. На въпроса дали сме осъдителни, 80% казват „не“, без дори да осъзнават колко често това не е вярно. Всеки от нас си дава сметка чак, когато са му зададени конкретни въпроси като: „Колко често се опитвате да завършите изречението на друг?“ или „Имате ли мнение (положително или отрицателно) за нещо, което никога не сте опитвали (например скачане с парашут)?“ или „Обръщате ли внимание на това, което хората носят?“. Само тогава разбираме колко несъзнателно осъдителни и изпълнени с предразсъдъци сме.

Обяснението според последни проучвания показва, че предразсъдъците и осъдителността произтичат от човешката нужда за категоризация, свързана с получаването на сигурност. Повечето хора се страхуваме от неизвестното, непознатото и полагаме усилия и енергия, за да го свържем с нещо, което вече е известно. Когато нещо е познато, имаме очаквания за поведението му, а също и механизми за справяне с него. Този процес отново се случва несъзнателно, например когато се появи човек, ние веднага го категоризираме като мъж или жена, млад или стар, бял или цветнокож, висок или нисък, красив или грозен, дори беден или богат. Въз основа на характеристиките на определени категории и стереотипи, ние оценяваме хора и ситуации, за да намираме смисъл в света.

Преценката и категоризирането са всеобща човешка черта, която има и своите ползи, а именно човешката възможност за анализиране на наличната информация и вземането на добре обосновано решение за добруването на всеки от нас. Механичен инструмент и автоматизирана способност, която ежедневно ни спестява огромно количество време във взимането на хиляди решения, които съпътстват живота ни. (да минем наляво или направо, да купим ли домати или краставици, да станем ли веднага или да поспим още, да облечем къс или дълъг ръкав).

Въпреки това, ще има голямо количество ползи и ако лимитираме своята осъдителност. Тези ползи могат да ни отворят нови хоризонти, да ни спестят енергия и като цяло да повлияят положително върху начина, по който се чувстваме.

Има много предимства на това да не сме осъдителни и винаги заседнали в един начин на мислене. Ето и трите най-изявени ползи за всеки от нас:

1. Да бъдем безпристрастни ни прави по-щастливи – приемайки, че хората и ситуациите са такива, каквито са, вместо да ги сравняваме с нашите очаквания за това, какви трябва да бъдат – това прави живота ни много по-положителен. Когато разбираме и приемаме разликите между хората, тогава елементът на неудовлетвореност и разочарование изчезва и прави място за по-щастливи моменти. Например, когато правим на някого услуга и очакваме благодарност – ще сме разочаровани, ако не я получим и следователно ще осъдим човека, като неблагодарен или нещо подобно. Това ще ни направи недоволни или огорчени, защото има разлика между това как според нас човекът е трябвало да се държи и действителността. Затова намаляването на нашите очаквания и предразсъдъци може да има голямо положително въздействие върху щастието и благополучието ни.

2. Да бъдем безпристрастни запазва голямо количество от енергията ни – може да бъде много изтощително човек постоянно да е зает (дори подсъзнателно) с категоризирането на хората и ситуациите като добри, лоши; правилни, погрешни; красиви, грозни; смешни, тъжни; високи, ниски; тънки, дебели; бедни, богати; черни, бели; глупави, умни; възможни, невъзможни; верни, неверни; достойни, недостойни; и да се опитва да разбере, оцени и категоризира сложността им. Когато за себе си позволим всичко да бъде такова, каквото си е, могат да бъдат спестени огромно количество усилия и енергия. Тази енергия може да бъде трансформирана и насочена към развитието и благоденствието на самите нас.

3. Да бъдем безпристрастни открива нови хоризонти – когато категоризираме хората и ситуациите, налагаме ограничения върху способността си да разпознаваме безкрайните възможности и избори. Колкото повече перспективи, толкова повече възможности и толкова повече шансове за намиране на неочаквани творчески решения. Винаги има нещо, което може да научим от всеки човек и когато сме готови безпристрастно да комуникираме, това знание ще се влива в нашия живот и ще подобрява цялостно отношението ни с хората около нас.

„Тъй като не можем да променим действителността, нека променим начина, по който гледаме на нея.“ Никос Казандзакис

Знаейки, че преценката и осъдителността са всеобща човешка черта, която има своите позитиви, но носи и много негативи, можем да работим за развитие личния си потенциал.

Постигането на по-голяма лична осъзнатост е възможно и лесно постижимо с помощта на Коучинга или Коучинг инструментите. Тя ще ни даде възможност за упражняване избор за нивото, до което желаем да категоризираме и да бъдем осъдителни. Колкото повече се научаваме да приемаме хората и ситуациите такива, каквито са, толкова по-щастливи ще ставаме самите ние.

Определено си заслужава това усилие, което може да донесе огромни резултати!

Автор:  Яна Аврамова – Директор Лектори – София КСГ
Автор на Карти на Успеха с над 300 систематизирани въпроса
www.transformika.org

Какво се случва на коучинг сесия? Какво трябва да правя? Как ще протече? Какво да очаквам?
Това са само част от въпросите, които си задават потенциалните клиенти и само неяснотата за това как протича и какво се случва в една сесия или поредица от сесии ги спира да се впуснат в процеса. Често клиентите очакват коучът да изкаже свое мнение, да даде съвет, да подскаже решение и са изненадани, че той/тя през по-голямата част от сесията задава въпроси и слуша отговорите на клиента. Или пък се притесняват, че коучът ще оценява представянето им, живота им, постиженията им и ще отсъжда с „правилно“ и „неправилно“.
И макар, че ние, професионалните коучове, имаме техники, знания и умения, които използваме, за да помогнем на клиента, няма общовалидна рецепта за успех и щастие, защото всеки човек има своя ценностна система, мярка за успех и карта на щастието. С коучинга може да намери компаса и да тръгне на своето най-вълнуващо пътешествие.
И така…

Тема
В началото на сесията коучът и клиентът постигат съгласие за темата.
Примерен въпрос е: Върху какво искаш да работим в днешната сесия?
Да работим е важен отличителен белег на коучинг сесията, защото коучът и клиентът не се срещат, за да си говорят, а за да работят за постигането на това, което е важно за клиента.

Цел
Темата прелива в определянето на целта на клиента.
Има два типа цели – дългосрочна цел и цел за сесията.
Първата формулира какво клиентът иска да бъде, да има или да прави след 6 месеца, 1, 3 или 5 години.
Целта за сесията е конкретния резултат, малката стъпка, това, с което клиентът иска да си тръгне от настоящата среща с коуча.
С определянето на целта е важно да се изясни как тази цел ще го придвижи напред, какво ще му донесе нейното реализиране. Желанието да се постигне нещо не е самоцел. В коучинга значими са само целите, които имат смисъл, полза и значимост за клиента, а това са целите, които удовлетворяват и са в хармония с важните ценности на човека. Ето защо коучът винаги насочва вниманието на клиента си към ценността, която стои зад формулираната цел.
Понякога клиентът не вижда цялата картина и коучът е там, за да му помогне в това. Друг път клиентът може да постави цел, която го вълнува в момента, но да се окаже, че тя не е значима, а е резултат от временен афект.
От определянето на целта зависи както напредъка на клиента, така и ползата от коучинг сесията.

Реалност
В тази фаза на сесията коучът и клиентът изследват:
Какво клиентът е направил до този момент за постигане на целта?
Какво е постигнал в резултат на усилията и действията си?
Какво му е попречило?
Кое го придвижва към искания резултат?
Какво го саботира?
С какви ресурси разполага – време, хора, пари, знания, умения и пр.
Този етап отнема най-много време в сесията и е мястото, където коучът участва най-активно с даването на обратна връзка за своите наблюдения. С активно слушане, отворени въпроси и използване на интуиция от страна на коуча клиентът вижда обективната картина за ситуацията, такава каквато е и чува вътрешните си страхове и ограничаващи вярвания, които изкривяват преценката и блокират напредъка. Заедно с това, осъзнава силните си страни, способностите и уменията си, научените уроци от придобития опит и възможнстите. Това обикновено е етапът на прозрения и а-ха моментите.
Качественото оползотворяване на времето в Реалност е предпоставка за плодотворен етап на
Опции

Ключов въпрос тук е не толкова Какво можеш да направиш?, което предполага възможност, способност и реалистичност.
Ключов въпрос е Какво би могъл да направиш?, който рарширява територията за генериране на опции отвъд най-логичното и достъпно и разширява хоризонта на мисленето.

Установяване на пътя напред
В заключителната фаза клиентът прави избор на следваща стъпка и ангажимент за изпълнение, като се спира на една опция, прави заявка какво и кога ще направи. Целта е да се обмислят всички детайли, клиентът да види и усети предстоящото действие реалистично и да се ангажира както пред себе си, така и пред своя коуч.
В края коучът и клиентът правят уговорка за начина, по който коучът ще проследи последващите стъпки. Тези минути са важни, защото ангажират клиента с външна отчетност за това, което е заявил, че ще предприеме.
Ангажирането с конкретно действие и поемането на отговорност отличава коучинга от всички други подходи за работа с хора. Цялата философия на коучинга е подчинена на движението, стъпка по стъпка, напред.
Почти винаги коучът, със съгласието на клиента, дава „домашна работа“ за времето до следващата сесия, като целта е да се мултиплицира ефективността на коучинга и да се ускори напредъка на клиента.
Изложеното по-горе е в най-общи линии типична структура на една коучинг сесия, като искам да подчертая, че ако Ваша сесия не протече по точно описаните стъпки, това не означава, че не е ефективна или професионална. Има различни подходи, които зависят както от стила на коуча, така и от конкретния клиент и неговите индивидуални коучинг потребности.

Очаквайте продължение за етапите и ползите от дългосрочния коучинг процес…

Автор: Елеонора Иванова
Директор Членство – СКСГ