Професионалният коуч не дава готови решения или модели, не наставлява и поучава и не дава съвети.
Професионалният коуч вярва в знанието на клиента, относно всички отговори, които търси, дори и да изглеждат неясни или дълбоко скрити вътре в него.
Професионалният коуч вярва, че всеки има необходимите вътрешни ресурси, с помощта на които да трансформира всички предизвикателства по пътя си, иначе те просто нямаше да се появят. Част от характеристиките, които притежава добрия професионален коуч са: търпелив, безпристрастен, подкрепящ, заинтересуван, интуитивен, внимателен, загрижен, осъзнат, добър слушател, задаващ точните въпроси.
Коучингът изисква открит и любопитен ум, който избягва преценката и се основава на идеята, че клиентът е естествено изобретателен. Тази мисъл се развива в три направления: любопитство, доверие и уважение.
Любопитството е приближаване към клиента с отворен ум. Тази откритост и любопитство се проявяват без осъждане и преценка, но с определена умствена гъвкавост. Това позволява на клиента да се отдели от непосредствения проблем при решаването на трудни ситуации. А това увеличава самосъзнанието на клиента и изследване на реалността му. Условие за ефективния коучинг е поддържането на безусловно положително отношение към клиента, което означава, че коучът винаги поддържа и не осъжда клиента, неговите възгледи, начин на живот и стремежи.
Доверието е увереността, че клиентът е достатъчно изобретателен. Това доверие предпазва коуча, опитвайки се да реши проблема, да дава съвети или предложения, което не съвпада с концепцията на коучинга. Идеята тук е, да се коучва клиента, а не казуса, а коучът да е като студент на клиента си, т.е. да се опитва да научи нещо от него.
Уважението в коучингa е искреното зачитане на избора, идеите, вярванията и прозренията на клиента. Това позволява на клиента сам да контролира и избира дневния ред на сесията и изхода от нея.
Коучингът предлага на своите клиенти подкрепяща и мотивираща среда, за да проучат какво искат в живота и как те биха могли да постигнат своите стремежи и да задоволят своите нужди. Чрез подпомагането на клиента да се ангажира с действия, коучът дава възможност на човека да получи личното пространство и подкрепа, от които се нуждае, за да се развива. Ключовата роля на коуча, често е да подпомага клиентът да поддържа мотивацията и ангажираността, необходима за постигане на целите си.

Автор: Анелия Стоилова – Президент на СКСГ
www.Info.YourSofia.com

След като разгледахме видовете убеждения, от къде произлизат и как да ги разпознаваме (прочетете тук), в тази статия ще разберете какво въздействие имат ограничаващите ни вярвания и как да се справим с тях.

Въздействие на ограничаващите убеждения
Веднъж подвластни на негативните убеждения за себе си, ние търсим непрекъснато доказателства за тяхната истинност, а доводи за оборването им не намираме. Ако в съзнанието ни е убеждението „Колко съм непохватен“, всеки път, когато допуснем грешка, ще подсилваме вярването си. Така ще дойде момент, в който ще спрем да опитваме и изучаваме заобикалящия ни свят. Ще дойде момент, в който притиснати от „истината“ на убеждението ни, ще се страхуваме да разгърнем потенциала си и ще спрем развитието си. Докато сме блокирани от ограничаващите убеждения, живеем в изкривена реалност, в която буквално не виждаме хубавото около себе си и в себе си. Живеем в непрестанна борба и отрицание със света около и в нас. Освен това всяко негативно вярване привлича към нас хора и ситуации, които синхронизират с него и така то непрекъснато се потвърждава и затвърждава. В същото време ни отдалечава от положително настроените хора, защото ги избягваме. Блокиращите убеждения упражняват контрол над живота ни и повлияват на всички наши решения – от ежедневни до важни като избор на партньор, професия. Задейства се механизъма на т.нар. самосбъдващо пророчество: ние очакваме или предполагаме какво ще се случи и най-вероятно то ще се случи. Причината за това е, че обикновено предприемаме действия, за да сме готови за очакваното и през цялото това време мисълта ни е ангажирана от самото очакване. Безпрекословно се подчиняваме на негативното убеждение и се подготвяме за него. По този начин все повече го затвърждаваме и сме подвластни на „истинността“ му. Едни от най-големите вреди, които нанасят ограничаващите вярвания са чувство за безпомощност и малоценност; подкопават нашата самоувереност; отнемат ни положителните емоции на постижението; спират действията ни още преди да сме започнали; блокират развитието и растежа; ограбват щастието ни.
Една от най-важните стъпки за освобождаване от влиянието на ограничаващите убеждения, е тяхното осъзнаване. Това ще прекъсне връзката между тях и нашето поведение. След това е етапът на избора – да се освободим от тях или да продължаваме да им вярваме. Най-важната причина, за нашето намерение, е да изпълним живота си с повече щастие и успех. Решим ли да се освободим от тях, то целта ни ще бъде да ги превърнем в мотивиращи и вдъхновяващи, в убеждения, които ни дават сили да последваме мечтите си.

Осъзнаване и справяне с ограничаващи убеждения

Да искаме да се освободим от ограничаващите убеждения не е достатъчно, за да изпълним живота си с повече щастие и успех. Необходими са и конкретни действия.
Първата крачка е осъзнаването. Наблюдаване и осъзнаването на своите мисли, емоции, поведение и дори физически усещания. Наблюдаване на думите и фразите, които използваме. Тогава вече може да разграничим кои от тях са ни в полза и кои ни ограничават и ограбват. Тук най-важното е да използваме бдителността си и да се самонаблюдаваме внимателно. Използваните думи и изрази показват дълбоко вкоренените вярвания и нашите мисли. „Винаги“, „никога“, „не мога“ и „няма да се справя“ са само малка част от най-често използваните думи и фрази, доказващи наличие на убеждения.
Втората крачка е изключението. След първата крачка вече имаме набор от ограничаващите убеждения, които ни спират да постигнем желания успех. Сега е време, ако не успеем да ги превърнем във вдъхновяващи и мотивиращи, да ги унищожим. Принципът на изключението е лесен начин да убедим, че вярването ни не е общовалидно. Замислете се: “ Наистина ли ВИНАГИ става така? Дали няма поне един път, когато се случи друго?“. Всъщност има не един, а два-три случая, в които ситуацията се е развила по друг начин. Намерим ли изключение за всяко от ограничаващите ни вярвания, ще намалим силата му и ще поемем в нова посока. Целият прогрес се дължи на изключенията. Когато достатъчно повярваме в потенциала им, те ще станат новите ни правила.
Третата крачка е постоянството. Ограничаващите убеждения са упорити и те бързо и лесно няма да се „предадат“. Всеки път, когато се появи негативно вярване, веднага трябва да му се противодейства. Изглежда лесно, но в същото време тази стъпка е най-трудната. Необходими са непоколебимост, постоянство и упоритост. Колкото повече се практикува, толкова по-лесно става. Справянето с ограничаващите убеждения е продължителна и не лека задача. Това е предизвикателство, което заслужава всяко усилие.
Следвайки тези стъпки ще усетим прилив на сили и вяра в себе си, ще се увеличи смелостта ни. Мечтите няма да изглеждат толкова недостижими, а успехите и постиженията ще станат част от ежедневието. Усещането за удовлетворение и щастие ще бъде позитивен пример и вдъхновение за другите.

„ХОРА + ПРОЦЕСИ = ЕФЕКТИВНОСТ“

е темата на новата среща на Софийската коучинг съпорт група

през месец септември 2018
с гост-лектори Елена Алтимирска и Ивайло Гърков

За какво ще говорим?
Що е то ефективност и има ли тя почва в бизнес организациите? Дали хората са от Венера, а процесите – от Марс? Възможен ли е синхронът между тях на практика?
Това са част от въпросите, които ще дискутираме в презентацията на тема „Хора + Процеси = Ефективност“, която се надявам да прерасне в полезна и активна дискусия.
Ще ви разкажем и за новата ни Магистърска програма „Приложна бизнес психология. Хора. Процеси. Ефективност“ (https://pbpsychology.vuzf.bg) , в която съчетаваме двете перспективи.

Защо е важна тази тема?
Често когато искаме да повишаваме ефективността на една организация, обикновено тръгваме по един от двата пътя – да развиваме хората или да променяме процесите.
Ако обаче тези неща не се правят успоредно, могат да се получат следните дефекти:

• ЧР отделът организират обучения за умения, които не влизат в практиката на обучените. Дори може след обучението мениджърът на хората да им каже – „Беше ли на обучение? Беше! Айде сега забрави всичко и ела аз да ти обясня как се правят нещата“
• Компанията с вътрешен или външен ресурс започва реорганизация на процеси и структура, прави прекрасен план за прилагането им, след което започва да лекува депресия на мениджмънта и стрес на служителите. А новата структура събира прах в някоя папка.

Проблемът идва от това, че хора и функции с различен профил, интереси и компетентност подхождат към повишаването на ефективността само от своята гледна точка.
Според нас за да има траен ефект и реално подобрение на ефективността, трябва да има синхронизиране на двете перспективи – към хората и към процесите.

КОГА: 5-ти септември, 2018г.
КЪДЕ: Arts & Therapy Institute Bulgaria , бул. „Витоша“ 65 ет. 1
заедно със Софийската коучинг съпорт група.
РЕГИСТРАЦИЯ: 18:40 – 18:50 ч.
НАЧАЛО: 19:00 ч 

Заяви участие

ПРЕДВАРИТЕЛНАТА РЕГИСТРАЦИЯ e задължителна!

Както всеки път, втората част от събитието ще бъде посветена на Коучинг.

Ще имате възможност да се насладите на безплатна коучинг сесия от професионалисти с опит.

Ще ви запознаем с възможностите да се обучавате за професионален лайф и бизнес коуч.

Специално за участниците с годишен абонамент са допълнителните възможности :

• включване в “Мастърмайнд група” за работа по реални житейски и бизнес казуси;
• група за обмен на коучинг опит.

Предимствата на участниците с годишен абонамент, можете да прочетете ТУК

За лекторите:

Ели+Иво=Бизнес Ефект

Елена Алтимирска – организационен психолог, акредитиран старши коуч; Вярва, че хората ще спасят света.

Ивайло Гърков – икономист, мениджър и предприемач;
Вярва, че в процесите е истината.

Бизнес Ефект – консултантска компания, която предлага решения за повишаване на индивидуалната, екипна и организационна ефективност

* Участниците с годишен абонамент за групата могат да посещават събитията без предварителна регистрация и вход и да доведат безплатно свои гости. За регистрация на гостите: Victoria.Anatchkova@coaching-in-bulgaria.com

Бъдете лично информирани за редовните мероприятия на софийската коучинг общност, като се регистрирате на този линк тук: http://buff.ly/1dQgSwj

Следете страницата на групата във фейсбук : Sofia Coaching Support Group

Убеждението е част от нашия умствен свят. Тълкуването на думата в речника започва от разбиране, схващане и мнение до идеята за съзнание и осъзнаване. Всъщност убежденията са свързани с вътрешния свят на човека и неговото възприятие за света. Доколко всеки осъзнава, че всичко, което виждаме във физическия свят, първо е създадено в нашия вътрешен свят, не е ясно. Сигурно е обаче, че всеки живее според убежденията, вярванията, принципите и навиците, които са дълбоко вкоренени в неговото подсъзнание.

Зараждането на убежденията започва още от ранна детска възраст, най-често в семейната среда и се затвърждават във времето, до момента, в който не осъзнаем, че ни пречат или помагат. Всеки се ражда с мисълта, че може всичко и най-голям пример затова са децата. Непринудени и необременени, те са убедени в своите възможности и всеки ден с лекота опознават света. Но редом до тях са родителите, след това приятелите, колегите. Всяко преживяване, всяка дума се запомня и оставя отпечатък в съзнанието. След време тези мисли стават неразделна част от нас и живота ни и е необходимо и една дума, за да провокират реакция в нас.
Вниквайки в смисъла на думата „убеждение“, ни навежда на мисълта, че няма правилни и неправилни вярвания. Има такива, които помагат на нашето развитие (т.нар. окриляващи убеждения) и други, които ни спират и ограничават потенциала ни (т.нар. ограничаващи убеждения). Убежденията не са нищо повече от чувство на увереност в значението на нещо. И както казва Антъни Робинс „Убежденията имат силата да създават и силата да унищожават. Човешките същества притежават невероятната способност да вземат всяко преживяване от ежедневието си и да извлекат от него смисъл, който ги лишава от силата им, но също така и смисъл, който буквално би могъл да спаси живота им.” Обикновено убежденията могат да се уловят в момент на силна емоция – радост, страх, недоволство, възторг. В тези моменти нашата интерпретация и реакция на случващото се, определя убеждението, на което реагира подсъзнанието ни. Въпросът „Какво ме кара да изпитвам или правя това?“, зададен няколко пъти, ще помогне да се разбере същинското вярване. Тогава се разбира кои от нашите убеждения помагат за развитие, успех и удовлетвореност и кои пречат да бъдеш това, което си и да дадеш най-доброто от себе си, за да се чувстваш щастлив. Веднъж установени, окриляващите убеждения, е важно да бъдат запомнени, за да се припомнят във всеки един момент, когато са нужни. Не така стои въпросът с ограничаващите убеждения. Самото им определение е достатъчно доказателство за това, че те действат като бариера, като невидима стена пред постигане на мечтите и целите ни. Най-големият проблем е в тяхната неосъзнатост, в неразбирането какво ни пречи, за да се движим успешно. Много често обвиняваме събитията или обстоятелствата за начина, по който протича живота ни. Но онова, което наистина го оформя, е смисъла, който им придаваме и реакцията, която той предизвиква.
Изниква въпросът, какъв е механизмът на действието им? А отговорът е, че ситуациите може да са различни, но механизмът е един и същ. Активиращият стимул може да бъде случка, коментар, преживяване, звук и дори интонацията в гласа на говорещ. Тези стимули са част от живота ни от най-ранна възраст. Стимулът задейства една и съща реакция и мисъл във всяка ситуация, която провокира спомена за първоначалното негативно убеждение. Моментално се задейства автоматична „система“, която извиква страх, разочарование, болка, объркване и други негативни емоции. От там и реакциите ни са в съответствие с преживяваните чувства. Всъщност вътрешното ни Аз, ползвайки това отрицателно твърдение, се опитва да ни предпази от емоциите, скрити зад самото убеждение.
И какво казва: Ник Уилямс („Работата, за която сме родени”): „ Ние се превръщаме в това, което мислим, върху което се фокусираме и което почитаме… Ще се научим да търсим възможностите, а не проблемите, креативността, а не скуката, силните си страни, а не присъщите ни ограничения…. Ще трябва да изследваме и да разнищим безполезните си вътрешни убеждения и ограничаващи вярвания, за да можем да освободим духа си и да му позволим да блесне.”

Автор: Анелия Стоилова – Президент на СКСГ
www.Info.YourSofia.com