Стрес. Цели. Навици. Отношения. – на пръв поглед 4 отделни думи, без много връзка помежду им. На втори поглед обаче връзките са повече от една и в настоящата статия ще ги разгледаме.
Често ли ви се случва да си поставите цел – цел, която много искате да постигнете, но кратко време след началото да загубите интерес, или да ви става все по-трудно да вървите към целта?
Причината за тази ситуация естествено не е само една – може да е свързано с това как e оформена целта – поставените срокове, колко предизвикателна е, дали е според ценности ни, дали въпреки, че много я искаме, това е действително така и тази цел е с висок приоритет за нас, ограничаващите ни вярвания и др.
Но… причина може да бъдат и високите нива на стрес. Защо това е така?
Когато организмът ни се намира под висок стрес всички вторични функции, различни от тези необходими ни за оцеляване са подтиснати. Това е сред причините по време на стрес да имаме проблеми със стомаха, храносмилането, наднормено тегло, проблеми със съня, понижаване на имунитета и др. Когато тялото ни е в такъв авариен режим и цялата енергия отива, за да „оцелее“, ние чувстваме постоянна умора, нервни състояния, неудовлетвореност и др, но ако трябва да се завърнем отново към контекста на целите – стресът ни отнема от волята, която ни е необходима да постигнем целите и съответно не ги постигаме.
Стресът има общо с целите и когато, целите, които сме си поставили не са в синхрон с нашите ценности, тогава отново, както вече казахме трудно ги постигаме, ако изобщо успеем. В тези случаи пътят към целта ни е изпълнен със стрес, а в случай, че успеем да постигнем целите си, то не изпитваме щастие и удовлетвореност, което пак в един момент се превръща в източник на стрес и разочарование, че след тежкия път не сме постигнали удовлетвореност от успеха.
Колко често ви се случва да нямате достатъчно време за сън? А колко често ви се случва да похапвате на крак? А колко често си казвате нямам време?
Всичко това има връзка с нашите навици. А каква е връзката със стреса, ще попитате? Когато имаме вредни навици и/или не достатъчно добри навици, организмът ни не може да се възстанови – често както на физическо, така и на емоционално ниво. Всъщност спокойно можем да кажем, че физическото и емоционалното ниво на организма ни са в тясна връзка. Правилните навици, подпомагат организма ни да се възстановява физически, което подпомага и нашето емоционално състояние, съответно нормализира нивата ни на стрес.
Това естествено не е всичко, навиците оказват влияние и на постигането на целите ни, често стъпка от постигането на целта е промяна на навик. Промяната на навик, е свързана с оформянето на това желание като цел. От друга страна за промяна на навици също имаме нужда от воля, същата воля, която ни е необходима за постигането на целите, същата воля, която е много слаба, когато организмът ни е под стрес – физически, психически или и двата в комплект.
Колко често ви се случва всички и всичко да ви дразни? Колко често се изнервяте и за най-малките неща? Колко често правите и казвате неща, за които съжалявате след това?
Вече знаете как се чувстваме под високи нива на стрес и как се отразява това на ежедневието ни. Какво ви кара да си мислите, че ако стресът може да ни докара проблеми с храносмилането, стомаха, съня, имунната система, теглото и какво ли още не, няма да повлияе и на отношенията ни с хората?
Естествено, че ще повлияе и то по негативен начин. Често, когато сме недоспали или имаме физически дискомфорт (болки в стомаха, главоболие, липса на сън и др) сме лесно дразними. Негативните емоции от стреса карат организма да влезе в авариен режим т.е да пести (затова можем да имаме проблеми с теглото – трупа и пести мазнини) енергия, а част от тази енергия е предназначена за комуникацията. Представете си обаче, не сте се наспали, организмът се опитва да си набави енергия чрез въглехидрати и кофеин най-често (защото за сън няма време), някой ви кара да мислите и да си говорите за някакви неща (т.е да хабите енергия, не забравяйте, че когато мозъкът работи му трябва много енергия), да ви сподели някакви проблеми или да търси решения от вас. Това, което ви дразни всъщност макар и да не го осъзнавате е, че той иска енергията ви, която на вас ви трябва, за по-базови процеси в момента. Но тъй като вероятно вие ще се изнервите и ще реагирате по начин неприятен за събеседника, това би породило конфликт, разочарование или и двете. Когато това е единичен случай, човек може да не се фокусира толкова, но при хроничната умора, то може да се превърне в система, тогава започва да се говори и за т.нар. бърн аут синдром. Проблемът обаче е, че въпреки, че всеки знае за него и за последиците от стреса, тъй като промените в поведението стават по-трайни, често хората си мислят, че всъщност сме се променили, станали сме нервни, напрегнати, високомерни, с нас вече не може да се говори и т.н, а това е просто в резултат на стрес.
Мисля, че вече имате поне 3 причини да дойдете на нашето събитие на 16 ноември от 19 часа, където ще научите за 5 доказани метода за хакване на стреса. Първите две посещения са безплатни, но изискват предварителна регистрация
https://sabitie.bg/event/kursove-i-obucheniya/Hakni-strsa-s-5-dokazani-thniki.1247
Автор: Диана Дрянкова
Диана Дрянкова е магистър по трудова и организационна психология от Софийски университет и дипломиран лайф, екзекютив и екипен коуч от Ноубъл Манхатън, преминава Сертифициращ курс за Емоционална Интелигентност на Даниел Голман. Развива своя авторска програма за Управление на стреса, която е в две части – Управление на личния стрес и Управление на стреса в организациите.
