Под невербална комуникация често хората разбират езика на тялото като жестове и поза, което в действителност е само една много малка част от цялостната картина. Невербалната комуникация обхваща широк кръг от комуникативни поведения и промяна на характеристиките на човек, които се прокрадват паралелно на вербалната и писмена реч. Тя играе решаваща роля в човешките взаимодействия, като често предава повече информация, отколкото вербалната комуникация. Невербалната комуникация може да подкрепя, подчертава или понякога да противоречи на комуникационните вербални съобщения. Това я прави изключително важна в опита да разберем правилно информацията и състоянието, в което се намира отсрещния човек, защото 95% от информацията се предава по невербален път и само 5% се предават по вербален такъв.
Науката е успяла да изолира утвърдено няколко невербални комуникационни канала и всеки един е определен с различна тежест, значение и специфики. Важно е също да се отбележи, че част от невербалната комуникация не е универсална и не може да бъде интерпретирана по еднозначен начин. Това налага да се вземе под внимание контекста, културата и индивидуалните особености на човек, както и тяхното изменение с времето и при различни влияния, затова е важно да намерим базовата линия. След като се намери тази базова линия за даден разговор и контекст – следващата фаза е да се наблюдава за резки промени в състоянието в конкретни фази на речта като се търсят клъстери и несъответствия в поне няколко канала едновременно, за да неутрализираме възможността от фалшиво положителни грешки. Например в определено изречение човек рязко да промени интервала на премигване, да накъса или промени скоростта на речта и да промени изражението си в много къс интервал от няколко секунди.
Какви са различните канали за невербална комуникация?
Лицевите изражения и техните пълни, частични и микро емоции
Показване на цялостни или частични емоционални изрази като изненада, щастие, тъга, гняв, страх, отвращение и превъзходство. Например универсален тригер за изненадата е неочаквано събитие. Обичайното при изненадата е тя да се появи за няколко секунди и след това да премине в друга емоция. Никой не може да е изненадан за минута или час и такова поведение може да бъде интерпретирано като подвеждащо.
Друг индикатор е неочаквана мускулна конвулсия за част от секундата на нетипична и неочаквана за контекста емоция. Например по съдържание се очаква да сме с някакъв емоционален заряд, но ползвате друг за част от секундата, което е индикатор за подтисната емоция и неин тригер (първопричина за възникване).
Знаейки емоционалните тригери, човек може лесно да задълбае със серия от отворени въпроси така, че да се опита да разбере повече за подтиснатите микро изражения и каква е връзката с казаното. По някога те могат да нямат пряка връзка или изобщо връзка с текущия разговор, а да са плод на вътрешен диалог по коренно различна тема. Това е и много важна причина да се внимава и да не се поставят предварителни допускания, защото те могат да бъдат напълно погрешни.
Жестове
Жестове илюстратори са жестикулации, които се използват да подчертават фрагменти от речта, препинателни знаци ударения, които подпомагат за правилното предаване и подчертаване на вербалната информация. Обикновено човек използва множество такива знаци, когато говори и не е под стрес. При повишаване на стреса количеството на илюстратори започва да намалява, а в някои случаи могат изцяло да изчезнат.
Жестове манипулатори (пасифатори) се наричат всички жестове на пипане, докосване, галене, гладене, усукване на предмет, коса и т.н, които нямат практичен смисъл спрямо ситуацията и контекста. Този тип жестове не са надежден индикатор, защото се правят както по време на стресово състояние, така и след него по време на релаксиране. За сметка на това са индикатор за рязка смяна на състоянието. Изследванията показват, че по време на стрес честотата на илюстраторите спада, а честотата на манипулаторите се овеличава и обратното.
Думите като индикатор
Думите като съдържание са също индикатор. Например дистанциран език е индикатор на конфликт или страх. Думи като аз, мен, мой се използват много по-рядко, когато сме настроени негативно за дадена ситуация и се опитваме да се дистанцираме. По същия начин се държим и спрямо хора от обкръжението, с които има конфликт или заплаха. При такива ситуации името на човек, може изцяло да бъде подменено с той, този човек, него, те и т.н. При наличие на стрес паузите между думите и изреченията може да се промени т.е да забързаме или да забавим речта поради когнитивно претоварване и предварително обмисляне на това какво ще се каже.
Други канали при невербална комуникация
Гласът е друг невербален канал, по който тече информация. Той е надежден индикатор на емоционалност и увереност. Например висок тембър на гласа може да е индикатор на гняв и/или увереност, докато нисък тембър може да е сигнал на неувереност и дистанция.
Сигнали от централната нервна система са надежден индикатор за наличие на стрес, тревожност, раздразнение, гняв, страх и тъга, защото в такъв момент тялото се намира в режим на самосъхранение или т.нар fight, flight or freeze (бий се, бягай или замръзни) рефлекс. Докато сме в такъв режим всички второстепенни функции са изключени като храносмилане, слюноотделяне и имунна система и като вторичен ефект на човек започва да му изсъхва устата, да се облизва или да отпива често вода.
Наблюдавайки езика на тялото сме длъжни да взимаме под внимание базовата линия на всеки и да се съобразяваме с индивидуалните характеристики. Част от изброените по-горе фактори не са универсални спрямо различните хора и култури и се използват в строго определен контекст като се измерва скоростта на промяна в състоянието. Например един от спорните моменти е интерпретацията на зеницата, която може да бъде повлияна от много фактори като например светлина, болка, интерес или липса на интерес, когнитивно претоварване и лекарства.
Бъдете внимателни, отговорни и не съдете само, защото сте забелязали нещо странно. Ние, хората обичаме да допускаме и да предполагаме, което ни хлъзга в пропаста да излезем с грешно предположение, защото не можем да четем чужди мисли.
Използвайте информацията като отправна точка за следващи отворени въпроси с цел да достигнете до информацията, която търсите!
Автор: Младен Дрянков
Младен Дрянков е професионалист с богат и широк опит в различни сфери като разработка на софтуер, информационна сигурност и организационна психология. Развива консултантска дейност и помага на организации при управление на сигурността, риска и промяната. Има фокус върху анализ на поведението и оценка на достоверността в контекста на интервюирането и вътрешната сигурност за организациите.
Връзки
- Ekman, P., & Friesen, W. V. (2003). Unmasking the face: A guide to recognizing emotions from facial expressions. Malor Books.
- Ekman, P. (2009). Telling lies: Clues to deceit in the marketplace, politics, and marriage (Revised edition). W. W. Norton & Company.
- DePaulo, B. M., Lindsay, J. J., Malone, B. E., Muhlenbruck, L., Charlton, K., & Cooper, H. (2003). Cues to deception. Psychological Bulletin, 129(1), 74-118.
