„Много от съкровищата на живота остават скрити за нас просто, защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми.“ Анди Андрюс „Проницателят“
Задаването на въпроси е това, което мозъците ни са родени да правят. За малките деца търсенето на обяснения е толкова дълбоко вкоренено и толкова естествено, колкото търсенето на храна или вода. Задаването на правилните въпроси пък е изкуството, източник на всички знания и успех.
Без значение дали си задаваме сами или някой ни задава правилните въпроси, те са изключително мощен инструмент, който ни помага да подредим мислите, чувствата и приоритетите си. Да съставим план, да подредим ресурсите си, да набележим ясни цели и измерители към желания успех и най-вече да открием отговорите, които са правилни за всеки от нас.
Но какво се случва в нашата реалност? Само за миг си представете, че се събуждате утре с амнезия. Не си спомняте името си, не си спомняте къде сте или каква е професията ви. Всички хора около вас може да изглеждат познати, но те не са нищо повече от мистерия – ходещи въпросителни. Ще се разтърсите, ще намерите чанта или портфейл, където документ за самоличност ще ви предостави важна информация като вашето име, ЕГН и адресна регистрация. Но това няма да ви каже КОЙ СТЕ. Като продължите с търсенето, мястото, където сте се събудили, ще ви предостави известна информация за това къде сте, но няма да ви каже КАК да живеете живота си. Някои документи ще ви покажат вашата професия – лекар, адвокат, учител, домакиня или друго, но по никакъв начин това няма да ви помогне да разберете ЗАЩО СТЕ ТУК.
Истината е, че повечето от нас знаят имената си, адреса си, професията си, но ние не знаем кои сме ние, как да живеем живота си и целта, заради която сме тук. Изпитваме огромна трудност да открием своята идентичност и автентичност, които да ни помогнат да разгърнем потенциала си за успех и благополучие.
Причината е дълбоко вкоренена в образователната система и факта, че всички живеем в обществата. Доказано е, че до около 12-годишна възраст децата губят своята креативност и естествена способност да задават въпроси и да бъдат любопитни. Тези ключови умения са заменени със стереотипи и модели – научаваме да следваме и слушаме авторитетите (родители, учители, възрастни, шефове и политици). Казано ни е какво е правилно и какво не е; какво ни е позволени и какво не ни е позволено; какво е добро и какво е лошо; какво е черно и какво е бяло. Знаем как трябва да живеем, за да сме в нормата. За съжаление обаче това типизиране, въпреки че улеснява процесирането на информация е вредно. Няма панацея за всичко и всеки – черното за един е бяло за друг; правилното за един е неприложимо за друг. Но ежедневието ни е изпълнено с динамика, живеем в огромна инерция. Непрекъснато изпълняваме очакванията на нашите роднини, колеги, деца, приятели и дори хора, които едва познаваме. Всичко се случва толкова бързо, че през повечето време имаме време само да реагираме. Ден след ден; месец след месец – времето минава и тайно знаем, че имаме повече потенциал и има повече за нас в живота, но точно сега нямаме време за това…
Как можем да се преборим? Отправната точка и най-важната стъпка е да започнем отново да си задаваме силни въпроси. Възвръщайки способността, която всички притежаваме, когато идваме в този свят: да задаваме въпроси, да искаме да знаем защо, да търсим алтернативи, да търсим и намерим себе си и нашата собствена истина – това е механизма. Чрез задаване на въпроси ще открием къде сме, къде искаме да сме, как да стигнем до там, какво е важно за нас и кое резонира с нашите ценности.
И така, кои са силните въпроси? Те имат две основни характеристики:
- Те са отворени въпроси, започващи КАК, КОЙ, КОЛКО, КОГА, КЪДЕ, КАКВО, КОЕ и ЗАЩО (тук е важно да се отбележи, че въпросът Защо е като нож с две остриета и неговата сила зависи от това как го използваме. “Защо се върти Земята?” – това е супер въпрос, но “Защо го направи?” – това незабавно изгражда бариера в комуникацията, дори при хора с по-високо его може да доведе до агресия. Така че, аз лично предпочитам да заменям, когато е възможно въпроса “Защо” с “Какво“– „Какво те накара да го направиш?“).
- Другата характеристика на силните въпроси е, че те трябва да бъдат систематизирани в някакъв ред и да целят конкретен резултат (например: намиране на алтернативи, решения, генериране на идеи, план, първа стъпка в някаква посока). Ако просто седнем някъде, питайки себе си или другите просто отворени въпроси – ще бъде страхотен разговор, но няма да добави много стойност към нашето съществуване, лично и професионално развитие.
Затова от сърце пожелавам на всички ни, никога да не губим любознателността си и умението непрестанно да задаваме въпроси – те са пътят ни за по-добър и успешен живот!
Автор: Яна Аврамова – Директор Лектори – София КСГ
Автор на Карти на Успеха с над 300 систематизирани въпроса
www.transformika.org