Убеждението е част от нашия умствен свят. Тълкуването на думата в речника започва от разбиране, схващане и мнение до идеята за съзнание и осъзнаване. Всъщност убежденията са свързани с вътрешния свят на човека и неговото възприятие за света. Доколко всеки осъзнава, че всичко, което виждаме във физическия свят, първо е създадено в нашия вътрешен свят, не е ясно. Сигурно е обаче, че всеки живее според убежденията, вярванията, принципите и навиците, които са дълбоко вкоренени в неговото подсъзнание.
Зараждането на убежденията започва още от ранна детска възраст, най-често в семейната среда и се затвърждават във времето, до момента, в който не осъзнаем, че ни пречат или помагат. Всеки се ражда с мисълта, че може всичко и най-голям пример затова са децата. Непринудени и необременени, те са убедени в своите възможности и всеки ден с лекота опознават света. Но редом до тях са родителите, след това приятелите, колегите. Всяко преживяване, всяка дума се запомня и оставя отпечатък в съзнанието. След време тези мисли стават неразделна част от нас и живота ни и е необходимо и една дума, за да провокират реакция в нас.
Вниквайки в смисъла на думата “убеждение”, ни навежда на мисълта, че няма правилни и неправилни вярвания. Има такива, които помагат на нашето развитие (т.нар. окриляващи убеждения) и други, които ни спират и ограничават потенциала ни (т.нар. ограничаващи убеждения). Убежденията не са нищо повече от чувство на увереност в значението на нещо. И както казва Антъни Робинс „Убежденията имат силата да създават и силата да унищожават. Човешките същества притежават невероятната способност да вземат всяко преживяване от ежедневието си и да извлекат от него смисъл, който ги лишава от силата им, но също така и смисъл, който буквално би могъл да спаси живота им.” Обикновено убежденията могат да се уловят в момент на силна емоция – радост, страх, недоволство, възторг. В тези моменти нашата интерпретация и реакция на случващото се, определя убеждението, на което реагира подсъзнанието ни. Въпросът “Какво ме кара да изпитвам или правя това?”, зададен няколко пъти, ще помогне да се разбере същинското вярване. Тогава се разбира кои от нашите убеждения помагат за развитие, успех и удовлетвореност и кои пречат да бъдеш това, което си и да дадеш най-доброто от себе си, за да се чувстваш щастлив. Веднъж установени, окриляващите убеждения, е важно да бъдат запомнени, за да се припомнят във всеки един момент, когато са нужни. Не така стои въпросът с ограничаващите убеждения. Самото им определение е достатъчно доказателство за това, че те действат като бариера, като невидима стена пред постигане на мечтите и целите ни. Най-големият проблем е в тяхната неосъзнатост, в неразбирането какво ни пречи, за да се движим успешно. Много често обвиняваме събитията или обстоятелствата за начина, по който протича живота ни. Но онова, което наистина го оформя, е смисъла, който им придаваме и реакцията, която той предизвиква.
Изниква въпросът, какъв е механизмът на действието им? А отговорът е, че ситуациите може да са различни, но механизмът е един и същ. Активиращият стимул може да бъде случка, коментар, преживяване, звук и дори интонацията в гласа на говорещ. Тези стимули са част от живота ни от най-ранна възраст. Стимулът задейства една и съща реакция и мисъл във всяка ситуация, която провокира спомена за първоначалното негативно убеждение. Моментално се задейства автоматична “система”, която извиква страх, разочарование, болка, объркване и други негативни емоции. От там и реакциите ни са в съответствие с преживяваните чувства. Всъщност вътрешното ни Аз, ползвайки това отрицателно твърдение, се опитва да ни предпази от емоциите, скрити зад самото убеждение.
И какво казва: Ник Уилямс („Работата, за която сме родени”): „ Ние се превръщаме в това, което мислим, върху което се фокусираме и което почитаме… Ще се научим да търсим възможностите, а не проблемите, креативността, а не скуката, силните си страни, а не присъщите ни ограничения…. Ще трябва да изследваме и да разнищим безполезните си вътрешни убеждения и ограничаващи вярвания, за да можем да освободим духа си и да му позволим да блесне.”
Автор: Анелия Стоилова – Президент на СКСГ
www.Info.YourSofia.com