Хората рядко осъзнаваме факта, че сме осъдителни по природа. На въпроса дали сме осъдителни, 80% казват “не”, без дори да осъзнават колко често това не е вярно. Всеки от нас си дава сметка чак, когато са му зададени конкретни въпроси като: “Колко често се опитвате да завършите изречението на друг?” или “Имате ли мнение (положително или отрицателно) за нещо, което никога не сте опитвали (например скачане с парашут)?“ или “Обръщате ли внимание на това, което хората носят?”. Само тогава разбираме колко несъзнателно осъдителни и изпълнени с предразсъдъци сме.

Обяснението според последни проучвания показва, че предразсъдъците и осъдителността произтичат от човешката нужда за категоризация, свързана с получаването на сигурност. Повечето хора се страхуваме от неизвестното, непознатото и полагаме усилия и енергия, за да го свържем с нещо, което вече е известно. Когато нещо е познато, имаме очаквания за поведението му, а също и механизми за справяне с него. Този процес отново се случва несъзнателно, например когато се появи човек, ние веднага го категоризираме като мъж или жена, млад или стар, бял или цветнокож, висок или нисък, красив или грозен, дори беден или богат. Въз основа на характеристиките на определени категории и стереотипи, ние оценяваме хора и ситуации, за да намираме смисъл в света.

Преценката и категоризирането са всеобща човешка черта, която има и своите ползи, а именно човешката възможност за анализиране на наличната информация и вземането на добре обосновано решение за добруването на всеки от нас. Механичен инструмент и автоматизирана способност, която ежедневно ни спестява огромно количество време във взимането на хиляди решения, които съпътстват живота ни. (да минем наляво или направо, да купим ли домати или краставици, да станем ли веднага или да поспим още, да облечем къс или дълъг ръкав).

Въпреки това, ще има голямо количество ползи и ако лимитираме своята осъдителност. Тези ползи могат да ни отворят нови хоризонти, да ни спестят енергия и като цяло да повлияят положително върху начина, по който се чувстваме.

Има много предимства на това да не сме осъдителни и винаги заседнали в един начин на мислене. Ето и трите най-изявени ползи за всеки от нас:

1. Да бъдем безпристрастни ни прави по-щастливи – приемайки, че хората и ситуациите са такива, каквито са, вместо да ги сравняваме с нашите очаквания за това, какви трябва да бъдат – това прави живота ни много по-положителен. Когато разбираме и приемаме разликите между хората, тогава елементът на неудовлетвореност и разочарование изчезва и прави място за по-щастливи моменти. Например, когато правим на някого услуга и очакваме благодарност – ще сме разочаровани, ако не я получим и следователно ще осъдим човека, като неблагодарен или нещо подобно. Това ще ни направи недоволни или огорчени, защото има разлика между това как според нас човекът е трябвало да се държи и действителността. Затова намаляването на нашите очаквания и предразсъдъци може да има голямо положително въздействие върху щастието и благополучието ни.

2. Да бъдем безпристрастни запазва голямо количество от енергията ни – може да бъде много изтощително човек постоянно да е зает (дори подсъзнателно) с категоризирането на хората и ситуациите като добри, лоши; правилни, погрешни; красиви, грозни; смешни, тъжни; високи, ниски; тънки, дебели; бедни, богати; черни, бели; глупави, умни; възможни, невъзможни; верни, неверни; достойни, недостойни; и да се опитва да разбере, оцени и категоризира сложността им. Когато за себе си позволим всичко да бъде такова, каквото си е, могат да бъдат спестени огромно количество усилия и енергия. Тази енергия може да бъде трансформирана и насочена към развитието и благоденствието на самите нас.

3. Да бъдем безпристрастни открива нови хоризонти – когато категоризираме хората и ситуациите, налагаме ограничения върху способността си да разпознаваме безкрайните възможности и избори. Колкото повече перспективи, толкова повече възможности и толкова повече шансове за намиране на неочаквани творчески решения. Винаги има нещо, което може да научим от всеки човек и когато сме готови безпристрастно да комуникираме, това знание ще се влива в нашия живот и ще подобрява цялостно отношението ни с хората около нас.

„Тъй като не можем да променим действителността, нека променим начина, по който гледаме на нея.“ Никос Казандзакис

Знаейки, че преценката и осъдителността са всеобща човешка черта, която има своите позитиви, но носи и много негативи, можем да работим за развитие личния си потенциал.

Постигането на по-голяма лична осъзнатост е възможно и лесно постижимо с помощта на Коучинга или Коучинг инструментите. Тя ще ни даде възможност за упражняване избор за нивото, до което желаем да категоризираме и да бъдем осъдителни. Колкото повече се научаваме да приемаме хората и ситуациите такива, каквито са, толкова по-щастливи ще ставаме самите ние.

Определено си заслужава това усилие, което може да донесе огромни резултати!

Автор:  Яна Аврамова – Директор Лектори – София КСГ
Автор на Карти на Успеха с над 300 систематизирани въпроса
www.transformika.org

Какво се случва на коучинг сесия? Какво трябва да правя? Как ще протече? Какво да очаквам?
Това са само част от въпросите, които си задават потенциалните клиенти и само неяснотата за това как протича и какво се случва в една сесия или поредица от сесии ги спира да се впуснат в процеса. Често клиентите очакват коучът да изкаже свое мнение, да даде съвет, да подскаже решение и са изненадани, че той/тя през по-голямата част от сесията задава въпроси и слуша отговорите на клиента. Или пък се притесняват, че коучът ще оценява представянето им, живота им, постиженията им и ще отсъжда с „правилно“ и „неправилно“.
И макар, че ние, професионалните коучове, имаме техники, знания и умения, които използваме, за да помогнем на клиента, няма общовалидна рецепта за успех и щастие, защото всеки човек има своя ценностна система, мярка за успех и карта на щастието. С коучинга може да намери компаса и да тръгне на своето най-вълнуващо пътешествие.
И така…

Тема
В началото на сесията коучът и клиентът постигат съгласие за темата.
Примерен въпрос е: Върху какво искаш да работим в днешната сесия?
Да работим е важен отличителен белег на коучинг сесията, защото коучът и клиентът не се срещат, за да си говорят, а за да работят за постигането на това, което е важно за клиента.

Цел
Темата прелива в определянето на целта на клиента.
Има два типа цели – дългосрочна цел и цел за сесията.
Първата формулира какво клиентът иска да бъде, да има или да прави след 6 месеца, 1, 3 или 5 години.
Целта за сесията е конкретния резултат, малката стъпка, това, с което клиентът иска да си тръгне от настоящата среща с коуча.
С определянето на целта е важно да се изясни как тази цел ще го придвижи напред, какво ще му донесе нейното реализиране. Желанието да се постигне нещо не е самоцел. В коучинга значими са само целите, които имат смисъл, полза и значимост за клиента, а това са целите, които удовлетворяват и са в хармония с важните ценности на човека. Ето защо коучът винаги насочва вниманието на клиента си към ценността, която стои зад формулираната цел.
Понякога клиентът не вижда цялата картина и коучът е там, за да му помогне в това. Друг път клиентът може да постави цел, която го вълнува в момента, но да се окаже, че тя не е значима, а е резултат от временен афект.
От определянето на целта зависи както напредъка на клиента, така и ползата от коучинг сесията.

Реалност
В тази фаза на сесията коучът и клиентът изследват:
Какво клиентът е направил до този момент за постигане на целта?
Какво е постигнал в резултат на усилията и действията си?
Какво му е попречило?
Кое го придвижва към искания резултат?
Какво го саботира?
С какви ресурси разполага – време, хора, пари, знания, умения и пр.
Този етап отнема най-много време в сесията и е мястото, където коучът участва най-активно с даването на обратна връзка за своите наблюдения. С активно слушане, отворени въпроси и използване на интуиция от страна на коуча клиентът вижда обективната картина за ситуацията, такава каквато е и чува вътрешните си страхове и ограничаващи вярвания, които изкривяват преценката и блокират напредъка. Заедно с това, осъзнава силните си страни, способностите и уменията си, научените уроци от придобития опит и възможнстите. Това обикновено е етапът на прозрения и а-ха моментите.
Качественото оползотворяване на времето в Реалност е предпоставка за плодотворен етап на
Опции

Ключов въпрос тук е не толкова Какво можеш да направиш?, което предполага възможност, способност и реалистичност.
Ключов въпрос е Какво би могъл да направиш?, който рарширява територията за генериране на опции отвъд най-логичното и достъпно и разширява хоризонта на мисленето.

Установяване на пътя напред
В заключителната фаза клиентът прави избор на следваща стъпка и ангажимент за изпълнение, като се спира на една опция, прави заявка какво и кога ще направи. Целта е да се обмислят всички детайли, клиентът да види и усети предстоящото действие реалистично и да се ангажира както пред себе си, така и пред своя коуч.
В края коучът и клиентът правят уговорка за начина, по който коучът ще проследи последващите стъпки. Тези минути са важни, защото ангажират клиента с външна отчетност за това, което е заявил, че ще предприеме.
Ангажирането с конкретно действие и поемането на отговорност отличава коучинга от всички други подходи за работа с хора. Цялата философия на коучинга е подчинена на движението, стъпка по стъпка, напред.
Почти винаги коучът, със съгласието на клиента, дава „домашна работа“ за времето до следващата сесия, като целта е да се мултиплицира ефективността на коучинга и да се ускори напредъка на клиента.
Изложеното по-горе е в най-общи линии типична структура на една коучинг сесия, като искам да подчертая, че ако Ваша сесия не протече по точно описаните стъпки, това не означава, че не е ефективна или професионална. Има различни подходи, които зависят както от стила на коуча, така и от конкретния клиент и неговите индивидуални коучинг потребности.

Очаквайте продължение за етапите и ползите от дългосрочния коучинг процес…

Автор: Елеонора Иванова
Директор Членство – СКСГ

Професионалният коуч не дава готови решения или модели, не наставлява и поучава и не дава съвети.
Професионалният коуч вярва в знанието на клиента, относно всички отговори, които търси, дори и да изглеждат неясни или дълбоко скрити вътре в него.
Професионалният коуч вярва, че всеки има необходимите вътрешни ресурси, с помощта на които да трансформира всички предизвикателства по пътя си, иначе те просто нямаше да се появят. Част от характеристиките, които притежава добрия професионален коуч са: търпелив, безпристрастен, подкрепящ, заинтересуван, интуитивен, внимателен, загрижен, осъзнат, добър слушател, задаващ точните въпроси.
Коучингът изисква открит и любопитен ум, който избягва преценката и се основава на идеята, че клиентът е естествено изобретателен. Тази мисъл се развива в три направления: любопитство, доверие и уважение.
Любопитството е приближаване към клиента с отворен ум. Тази откритост и любопитство се проявяват без осъждане и преценка, но с определена умствена гъвкавост. Това позволява на клиента да се отдели от непосредствения проблем при решаването на трудни ситуации. А това увеличава самосъзнанието на клиента и изследване на реалността му. Условие за ефективния коучинг е поддържането на безусловно положително отношение към клиента, което означава, че коучът винаги поддържа и не осъжда клиента, неговите възгледи, начин на живот и стремежи.
Доверието е увереността, че клиентът е достатъчно изобретателен. Това доверие предпазва коуча, опитвайки се да реши проблема, да дава съвети или предложения, което не съвпада с концепцията на коучинга. Идеята тук е, да се коучва клиента, а не казуса, а коучът да е като студент на клиента си, т.е. да се опитва да научи нещо от него.
Уважението в коучингa е искреното зачитане на избора, идеите, вярванията и прозренията на клиента. Това позволява на клиента сам да контролира и избира дневния ред на сесията и изхода от нея.
Коучингът предлага на своите клиенти подкрепяща и мотивираща среда, за да проучат какво искат в живота и как те биха могли да постигнат своите стремежи и да задоволят своите нужди. Чрез подпомагането на клиента да се ангажира с действия, коучът дава възможност на човека да получи личното пространство и подкрепа, от които се нуждае, за да се развива. Ключовата роля на коуча, често е да подпомага клиентът да поддържа мотивацията и ангажираността, необходима за постигане на целите си.

Автор: Анелия Стоилова – Президент на СКСГ
www.Info.YourSofia.com

След като разгледахме видовете убеждения, от къде произлизат и как да ги разпознаваме (прочетете тук), в тази статия ще разберете какво въздействие имат ограничаващите ни вярвания и как да се справим с тях.

Въздействие на ограничаващите убеждения
Веднъж подвластни на негативните убеждения за себе си, ние търсим непрекъснато доказателства за тяхната истинност, а доводи за оборването им не намираме. Ако в съзнанието ни е убеждението “Колко съм непохватен”, всеки път, когато допуснем грешка, ще подсилваме вярването си. Така ще дойде момент, в който ще спрем да опитваме и изучаваме заобикалящия ни свят. Ще дойде момент, в който притиснати от “истината” на убеждението ни, ще се страхуваме да разгърнем потенциала си и ще спрем развитието си. Докато сме блокирани от ограничаващите убеждения, живеем в изкривена реалност, в която буквално не виждаме хубавото около себе си и в себе си. Живеем в непрестанна борба и отрицание със света около и в нас. Освен това всяко негативно вярване привлича към нас хора и ситуации, които синхронизират с него и така то непрекъснато се потвърждава и затвърждава. В същото време ни отдалечава от положително настроените хора, защото ги избягваме. Блокиращите убеждения упражняват контрол над живота ни и повлияват на всички наши решения – от ежедневни до важни като избор на партньор, професия. Задейства се механизъма на т.нар. самосбъдващо пророчество: ние очакваме или предполагаме какво ще се случи и най-вероятно то ще се случи. Причината за това е, че обикновено предприемаме действия, за да сме готови за очакваното и през цялото това време мисълта ни е ангажирана от самото очакване. Безпрекословно се подчиняваме на негативното убеждение и се подготвяме за него. По този начин все повече го затвърждаваме и сме подвластни на “истинността” му. Едни от най-големите вреди, които нанасят ограничаващите вярвания са чувство за безпомощност и малоценност; подкопават нашата самоувереност; отнемат ни положителните емоции на постижението; спират действията ни още преди да сме започнали; блокират развитието и растежа; ограбват щастието ни.
Една от най-важните стъпки за освобождаване от влиянието на ограничаващите убеждения, е тяхното осъзнаване. Това ще прекъсне връзката между тях и нашето поведение. След това е етапът на избора – да се освободим от тях или да продължаваме да им вярваме. Най-важната причина, за нашето намерение, е да изпълним живота си с повече щастие и успех. Решим ли да се освободим от тях, то целта ни ще бъде да ги превърнем в мотивиращи и вдъхновяващи, в убеждения, които ни дават сили да последваме мечтите си.

Осъзнаване и справяне с ограничаващи убеждения

Да искаме да се освободим от ограничаващите убеждения не е достатъчно, за да изпълним живота си с повече щастие и успех. Необходими са и конкретни действия.
Първата крачка е осъзнаването. Наблюдаване и осъзнаването на своите мисли, емоции, поведение и дори физически усещания. Наблюдаване на думите и фразите, които използваме. Тогава вече може да разграничим кои от тях са ни в полза и кои ни ограничават и ограбват. Тук най-важното е да използваме бдителността си и да се самонаблюдаваме внимателно. Използваните думи и изрази показват дълбоко вкоренените вярвания и нашите мисли. “Винаги”, “никога”, “не мога” и “няма да се справя” са само малка част от най-често използваните думи и фрази, доказващи наличие на убеждения.
Втората крачка е изключението. След първата крачка вече имаме набор от ограничаващите убеждения, които ни спират да постигнем желания успех. Сега е време, ако не успеем да ги превърнем във вдъхновяващи и мотивиращи, да ги унищожим. Принципът на изключението е лесен начин да убедим, че вярването ни не е общовалидно. Замислете се: ” Наистина ли ВИНАГИ става така? Дали няма поне един път, когато се случи друго?”. Всъщност има не един, а два-три случая, в които ситуацията се е развила по друг начин. Намерим ли изключение за всяко от ограничаващите ни вярвания, ще намалим силата му и ще поемем в нова посока. Целият прогрес се дължи на изключенията. Когато достатъчно повярваме в потенциала им, те ще станат новите ни правила.
Третата крачка е постоянството. Ограничаващите убеждения са упорити и те бързо и лесно няма да се “предадат”. Всеки път, когато се появи негативно вярване, веднага трябва да му се противодейства. Изглежда лесно, но в същото време тази стъпка е най-трудната. Необходими са непоколебимост, постоянство и упоритост. Колкото повече се практикува, толкова по-лесно става. Справянето с ограничаващите убеждения е продължителна и не лека задача. Това е предизвикателство, което заслужава всяко усилие.
Следвайки тези стъпки ще усетим прилив на сили и вяра в себе си, ще се увеличи смелостта ни. Мечтите няма да изглеждат толкова недостижими, а успехите и постиженията ще станат част от ежедневието. Усещането за удовлетворение и щастие ще бъде позитивен пример и вдъхновение за другите.