Не от днес или от вчера е прозрението, че хората започват обнадеждени от новата си компания, за да напуснат разочаровани от мениджъра си.
Защо се случва така и какво най-често не достига на мениджърите, за да съхранят и усилят първоначалния ентусиазъм на своите хора?
Всяко мениджърско ниво в организацията има своите изисквания за правилното функциониране на мениджърите на това ниво. Когато мениджър получи повишение се изправя пред предизвикателството да отговори на изискванията на новото ниво. Справянето с това предизвикателство изисква трансформация на ценностната система на мениджъра. Лидерите които изпитват затруднения са тези, които не успяват да преминат през тази трансформация.
Много е изписано за най-честите грешки които допускат мениджърите в работата си с техните хора. Всеки може да допълни дългия списък с нещо и от себе си. Това, което е по-малко очевидно обаче, е че всички тези грешки имат общ корен – два фундаментални пропуска в подготовката и изграждане съзнанието на мениджърите.
Колкото и парадоксално да звучи, първият пропуск е неразбиране и неосъзнаване ролята на мениджъра. Фактът, че мениджърът е назначен да постига резултати чрез екип, който изгражда и развива, убягва на много мениджъри. Често тези на по-ниските нива продължават да работят като част от екипа, а на по-високите нива се изживяват като шефове в отсъствието на визия за екип.
Вторият фундаментален пропуск е в изграждането на лидерско съзнание у мениджъра. Лидерите не се раждат, те се изграждат. Лидерството е за всеки, който е достатъчно смел да го пожелае истински. Смелостта се състои в това, да приемеш себе си такъв, какъвто си със всичките човешки несъвършенства, и да отхвърлиш ограничаващата реакция на своето его.
Коригирането на тези два фундаментални пропуска включва изграждане и усъвършенстване на нови умения у мениджърите – лидерски умения. Основен приоритет са самоопознаване, развиване на емпатията и емоционалната интелигентност на мениджъра, разбиране за принципите на личностно развитие и професионалното израстване, уменията за създаване на екип и за изграждане на взаимоотношения на базата на взаимно доверие.
Казано по друг начин, за да изгладят тези фундаментални пропуски, мениджърите ще трябва да се научат да водят качествени разговори, да заменят говоренето с изслушване и да слушат за това, което не се казва, да задават въпроси с градивен потенциал, да създават атмосфера на сигурност и доверие, да предизвикват, без да осъждат, да обгрижват, без да глезят, да подкрепят, без да прилагат натиск, да стимулират мислене и амбиция за високи цели, да позволят на екипа си да завоюва своя резултат.
Или казано най-кратко, за своята лидерска трансформация мениджърите трябва да изграждат и да прилагат коучинг умения.
Проблемът с лидерската трансформация е най-осезаем при мениджърите на първо ниво, които довчера са били просто членове на екипа. При тях този процес е свързан с най-дълбоки промени в начина на мислене, поради което е трудно той да се осъществи напълно без външна подкрепа.
Промяната на начина на мислене се демонстрира единствено чрез действия и затова най-адекватната подкрепа за трансформиращия се лидер е подкрепата на коуч.
Автор: Стефан Аврамчев
Стефан Аврамчев е коуч с мисия да помага на младите лидери да преминат успешно през техния първи и най-труден кариерен преход, изискващ трансформация към съвременно лидерство. С дългогодишна кариера започнала с ИТ инженерно начало и десетилетия по-късно преминала не безболезнено към мениджмънт, Стефан открива в коучинга най-добрия начин да впрегне опитът си в помощ на другите. Възпитаник на Нобъл Манхатън, той прилага придобитите коучинг умения в работата си с младите лидери и техните тимове, подкрепяйки ги в израстването към постигане на безпрецедентни резултати.
